Чувството на любима песен на repeat...

Нали се сещаш онова чувство, когато откриеш някоя нова песен, която ти харесва? Забива се в главата ти на мелодичен repeat и където и да ходиш, каквото и да правиш, тя не спира да кънти в ушите ти, карайки крака ти ритмично да тактува по стола. Нямаш търпение да сложиш слушалките и да я чуеш отново, а вкъщи първата ти работа е да я надуеш на макс. Обичам новите песни! Обичам чувството на нетърпение и вълнение. Сякаш винаги е лято, сякаш нещо непрестанно предстои, сякаш тръпката ти е постоянно около теб...

Понякога при мен същото това чувство открива своето отражение в модата. Когато прибавя към гардероба си нещо, което искам много силно, усещам еуфория и нетърпение и не мога да дочакам да го покажа на света.

Прекалено много пъти съм говорила за Пламена от Blackout Label и нейния изумителен талант да превръща обикновени, дори на пръв поглед грозни и ненужни неща в изкуство, но просто няма да се изморя да го правя. Не и докато стар телефонен кабел се превръща в разкошно колие, малко тел и гайка - в пръстен, сигнални крушки - в брошка... или 50 метра индустриално въже - в разкошна плетена чанта. Защото всеки може да оцени нещо красиво, когато го види пред себе си, но само истинският творец може да види красотата докато тя все още е купчина материал. Горе долу като нешлифования диамант, който по своята същност си е прашно ръбато камъче.

Ако оставим на страна всички екологични въпроси и безспорни предимства, това изкуство винаги ще бие fast fashion-а за мен и винаги ще ме кара да търся алтернатива на всяко привидно обикновено нещо, което видя. Това има истинска цена.