Промяната е за добро, но само в повечето случаи

Хората често казват, че всяка промяна е за добро. По принцип не се деля от това твърдение и дори горещо го защитавам. Някои от най-хубавите неща в не чак толкова дългия ми житейски път до този момент са се случили в следствие на радикална промяна. Като цяло - привърженик съм на всичко ново и предизвикателно. Така нямаш оправдание да мрънкаш, че нищо не се случва и животът ти е скучен. И колкото и да се придържам към мантрата, че всяка промяна е за добро, то има и промени, които не са. Например когато става въпрос за промяна в отношенията със скъп човек. Или когато промяната късае компромис, който е трябвало да направиш със себе си. Тогава е просто кофти.
Изобщо не искам да се жалвам или оплаквам. В живота има моменти, в които трябва да си кажеш "К'вот - такова" и просто да се примириш и с лошото, наравно с това да празнуваш хубавото.

Преди време осъзнах колко много съм се притеснявала от промяната и реших повече да не го позволявам. Замислих се, че през годините толкова съм се страхувала от това хубавите неща да не се променят (приятелства, отношения, изживявания), че понякога съм се вкопчвала в една представа, която вече отдавна не е... актуална... така да се каже. Именно заради подобна представа прекалено дълго отлагах едно ключово решение, което впоследствие ме направи много по-щастлива. Не винаги си избираме кой да изгубим от живота си или в коя локва да стъпим, но винаги изборът е наш за това как да го приемем. От известно време живея с мисълта, че в живота ми няма място за негативизъм. Затова го подминавам така както бих подминала чиния с печени чушки - с абсолютна увереност, че не желая да имам нищо общо с нея!
Взимам пример от хората около мен. Например преди около година баща ми ми каза, че вече е изморен и мисли да продаде фирмата, която е създал от... ами от прашинка. Тогава изпаднах в тиха паника. "Ама как така? Това е толкова сериозно нещо!" Още повече се ужасявах от това колко спокоен е той. "Просто вече е време за промяна." Не че това е най-красноречивия пример на света, но за мен беше повратен момент. Защото ми показа колко преходно е всичко. Тук дори не става въпрос за материални неща, защото само този, който не познава баща ми, би решил някога, че той се интересува от тях. Става въпрос за сантимента и промяната му. И с хората е така. Губила съм близки приятели, защото просто... няма обяснение. Просто нещата се променят. Не можеш да вървиш срещу това. Колкото и да ти се иска да го предотвратиш - то се случва. Но и много други са останали в живота ми. Някои от тях от далечното време, в което тичахме по улиците в Ловеч, обядвахме с джанки и викахме на мама от пред блока, за да ни пусне я вода, я федербал, я пари за сладолед. С най-добрата ми приятелка дори имаме еднакви татуировки.
Това, което искам да кажа е, че промяната е ок. Някои път е кофти, друг път е супер. Но при всички положения има какво да научим от нея. Доста време се чудех какво точно ме притеснява напоследък, въпреки купищата страхотни неща, които се случиха и продължават да се случват през тази година. Даже и да ви се струва странно, трябваше ми време да го осъзная, но с един скъп за мен човек отношенията ни се бяха променили. Много време си мислех... "Абе, заблуждаваш се! Такъв е моментът. Всичко е наред." Защото и преди се е случвало да си втълпявам такива работи и то напразно. Ама не е така. Аз съм лоялен човек - това е любимото ми качество и го имам от баща ми. Понякога дори и двамата малко прекаляваме с тази лоялност. В приятелите си виждам най-доброто и съм склонна да обичам и недостатъците им, както и те моите. Това не винаги е добре и го осъзнавам, но пък в крайна сметка - никой не е перфектен. Защо ви го разказвам? Защото не всичко е дрехи, обувки, пътувания и fancy lifestyle. Но най-вече, защото винаги съм разказвала нещата, които маркират живота ми по някакъв начин. Нали сме тук, за да си споделяме? :) (Ще се радвам да разкажете, ако нещо ви тежи) А съм сигурна, че на всеки му се е случвало в някакъв момент да му е криво и да не знае точно за какво.

Отношенията ни с хората - не работата, не парите, не вещите - влияят най-силно на живота ни и оформят характера и емоциите ни. Нормално е на моменти да има ups and downs - нали това е животът. Има причина някои хора да останат, а други да си тръгнат.
И след този пост I'm letting it go... :)