Какво се изисква, за да бъдеш велик?

Какво се изисква, за да бъдеш велик и кой определя какво е велико?

Нали знаете как понякога хората казват, че Ромео и Жулиета, или Кати и Хийтклиф, или Ана Каренина и Вронский или дори Джак и Роуз от Титаник са пример за "велика" любовна история? Или че "Война и мир", "Властелинът на пръстените", "Майсторът и Маргарита" са "велики" романи?

Защо?

Мисля, че тук всеки би имал различно мнение по въпроса и това е най-хубавата част, защото ви давам пълна свобода да го споделите. За мен отговорът е простичък. Толкова, че в опити за изграждане на някакво сложно и философски обосновано мнение по въпроса често го пропускаме, макар да е точно пред очите ни. А именно защото са успели да ни докоснат по някакъв начин - съпреживели сме историята, разпознали сме в някой от персонажите скъп за нас човек (понякога дори себе си), станали сме част от историята. Реално погледнато, това е същото като момента, в който чуеш любима своя песен - кожата ти настръхва, светът спира и точно в този момент няма нищо друго освен теб и звуците на познатия ритъм. А този, който ги изпълнява, титуловаш като "велик". Защото гласът му кънти в ушите ти, а мелодията влиза право в сърцето ти, предавайки ти емоции, които нищо друго не може да наподоби.

Чувството е като това да се влюбиш. Ако тук ви изгубих - върнете се нагоре и прочетете последните няколко реда. Не е ли точно това любовта? Не предизвиква ли именно човекът, който обичаме всичко това в нас? Ако си стиснем ръцете, че сме на една страница по този въпрос, то отговорът на първия ми въпрос е ясен.

Велик си, когато си обичан и обичаш. Не за всички, но за някого - този, който е достатъчен.

As simple as that :)

За мен Цонко е велик. Защото ме разбира, когато не искам да говоря и имам нужда да си преживея нещо първо аз преди да го споделя с него. Защото ме разсмива. Защото ме прави по-добра и по-отговорна. Защото ме научи да мисля повече за нуждите на другите. Защото гледа страшен филм след страшен филм с мен без да се оплаква. Защото обича хората, които аз обичам. Защото се навива на всяка моя идея. И тази също. И защото положи много внимание и отдаденост на мисията ми да пресъздадем един готин есенно-зимен стайлинг с перфектният чифт обувки за всяка ситуация за нея и за него.

За осъществяването на този проект ни съдействаха Deichmann, които са велики поради ред други причини, но най-вече защото за пореден път ни гласуваха пълното си доверие да творим. А и защото имат стотици готини обувки, разбира се :D :)