Не на "типичното" каквото и да е

Няма да спра да твърдя, че едно най-любимите неща, които дойдоха в следствие на създаването на този блог, бе възможността да се срещна с изключително талантливи хора, в голяма част от които днес припознавам сродни души. Любовта ми към модата винаги е била продиктувана не толкова от чисто продуктовата й същност, отколкото от изкуството, което тя представлява. Възможността да хванеш няколко материи и в правилна комбинация от прецизност, познания на естетичните норми, вдъхновение и въображение да създадеш нещо, което след това да бъде взето от някои друг, да бъде пречупено през собствената му призма и вкус и да намери мястото си в неговия тоалет. В начина, по който е избрал да изрази себе си.

Преди 3-4 години за първи път срещнах Пламена от Blackout Label и се влюбих в работата й толкова силно, че вече тази любов не спира да ме тресе вече толкова време. За мен не става въпрос просто за бижу. Поредното герданче, пръстенче или гривничка, които съм купила от някой масов магазин, носила съм 2 пъти и след това съм захвърлила в чекмеджето си, защото закопчалката се е прецакала, цвета се е променил или съм видяло още 10 човека с такова.

Не! Става въпрос за възможността да превърнеш нещо обикновено и откровено казано - никому нужно - в красив акцент. Става въпрос за това да си поставиш като основана цел да разчетеш някого изцяло, за да можеш да създадеш за него това, от което има нужда. Неговото щастие да бъде твой приоритет. Става въпрос за личното отношение, което толкова много ми липсва в ерата на масовата мода и сайтовете пълни с ментета (сещате ли се?).

Не искам да бъда част от масата. Не искам да съм "типичното" нищо. Искам да продължавам да срещам хора, които ми помагат да изразявам своята креативност и ме вдъхновяват с уменията си, карайки ме да развивам своите собствени.
Искам да продължавам да се променям, но зад мен да остават устойчиви неща.

Нека да го направим заедно :)